Dogville(2003)

Редно е за започна с това,че Dogville е изключително труден за гледане филм,още по-труден за разбиране.Не бях запознат с творчеството на Ланс фон Триер,но сега определено смятам да намеря Manderlay,Dancer in the Dark и Breaking The Waves.Просто след такъв филм,си представям какви може да са другите...Самият аз го гледах съвсем наскоро,но без съмнение ми направи огормно впечатление.Колосален филм.За това смятам,че е редно да напиша нещо за него,като ще се опитам да предам поне частица от емоцията,която изпитах при гледането.
Редно е да започна с историята,но тя сама по себе си не е невероятна(дори може и да предвидите twist-ът).Невероятен е начин по който е разказана.Става на въпрос за малкото,изолирано градче Догвил,където всичко на всичко живеят 16 души.Всичи се познават,сплотени са и цари много странно разбирателство и фамилиарност.Младият философ и писател на селото,Томас Едисон Младши,живеещ в една къща с баща си,организира сбирки всеки ден в малката църква,като се опитва да ""отвори"" хората от Догвил към нови неща.Повечето,разбира се,са скептично настроени.Томас осъзнава,че му трябва ""илюстрация""...И точно когато е заспал на пейката,унесен в мисли тя идва.В лицето на Грейс.Бягаща от гангстери жена,опитала да се да премине незабелязана край градчето в търсене на спасение.Томас обаче я забелязва и очарован от нея,я представя на останалите си съграждани.На последвалият съвет те решават да дадат на Грейс две седмици за да докаже,че може да стане една от тях и да скрият от гангстерите.Така тя,заедно с подкрепата на Томас Едисон Младши,започва да работи за всеки един от селото срещу заплата.Всички започват да я харесват,градчето процъфтява благодарение на нея...Докато гангстерите изглежда подкупват полицията и увеличат усилията в търсенето й.Тогава жителите на Догвил решават,че имат правото да поискат още повече от нея.С течение на времето Грейс осъзнава,че добротата в Догвил е много относително нещо...Но също така момичето крие и ужасна тайна,която може да накара хората от Догвил да съжалят,че въобще са помислили да й се озъбят...

Без да разкривам излишни детайли за да не ви развалям удовлоствието...Това е историята :) .Тук е мястото да спомена,че Догвил въобще не е обичаен филм.Не е дори и необичаен...Нещо повече е.Филмът е разказан в ""Пролог и девет части"",с времетраене 3 часа.Това е дълъг филм и някак не върви с колата и пуканките :) .Другият много нестандартен факт е,че самият филм е направен в ""театрална форма"".Тоест,градчето е представено като на театър...Не мога да ви опиша как точно изгледа,защото ще трябва да се впусна във въздълги описания,които не вярвам,че някои въобще би прочтел,така че ето една снимка за да добиете представа.

И именно благодарение на тази ""театралност"" филма постига още по-голямо въздействие.Този ""поглед"" върху градчето позволява на зрителя да погледне по почти воайорски начин в живота на персонажите,като така добива много по-голяма яснота и впечатление за тях.Останалите декори,или по-точно липсата на декори,като дръвчета,храстчета и каквито и да е други форми на живот допринася много за атмосферата.Във филмът не можеш да видиш и едно цвете,и едно храстче.Това изгражда Догвил като едно наистина пусто място.Ще видите и ще разберете :) .


Самите персонажи са страхотно представени и развити.Просто..Няма втори такива персонажи!Всеки е представен по един страхотен начин със всичките си навици,слабости,надежди и характер.Така се изгражда много плътна и затворена атмосфера.Първоначално градчето е представено като уютно и скрито място,а след това се превръща в изолиран и мрачен затвор.Никол Кидман,която играе Грейс, пресъздава героинята си просто уникално,Пол Бетани,играещ младият Томас Едисон,също се справя една идея по-добре,отколкото в останалите си филми.Тук е мястот да спомена,че във филма има и разказвач,озвучен от легендарният Джон Хърт,който много допринася за цялостното усещане.Въобще,касътът е адски на място,а и останалите актьори играят с голямо раздаване и пресъздават персонажите си адски плътно.Дори Джеймс Каан има кратка поява...Но значима,де :) .

Режисурата е фамозна.Фон Триер,който е и сценарист на филма,не се страхува да задълбава дълбоко в човешката душа и да покаже тънката линия между светлината и мракът в хората.Филмът задава много въпроси,като възможно ли е да се постигне справедливост чрез отмъщение,кога човек е в състояния да загуби ""човешкото"" в душата си,струват ли си жертивите,които правим в името на любовта,дали пък светът не е орисан да се върти в постоянен кръг на омраза,каква е границата между арогантност и съжаление.Въобще,това е един от най-многопластовите филми,които съм гледал,а бих казал и по принцип.
За финал,трябва да спомена,че това е първият филм от трилогията на Триер,наречена ""USA"".Останалите два са ""Manderlay""(2005) и ""Waschington"",който трябва да е по екраните към 2009-а,ако всичко върви по план.Аз лично нямам търпение да гледам втората част...А Dogville смело го препоръчвам на всеки кино-ценител,който все още вярва в красотата на изкуството и не се интересува  само и единствено от опаковката.Dogville FTW :) .
BD